Терапия и рехабилитация

„Всяка малка крачка е голяма победа, когато върви към живот с повече възможности.“

В нашата резидентна услуга терапията не е „от час до час“ – тя се случва навсякъде и по всяко време, в малките моменти на деня.
За нашите деца и младежи с множество увреждания, всеки жест, всяка подкрепена стъпка и всяко споделено занимание е част от рехабилитацията.

Как изглежда това в ежедневието:

• Когато подреждаме дрехите за деня – това е част от ерготерапията: учим се да избираме, да сгъваме, да разпознаваме цветове и материи.
• Когато рисуваме, моделираме или работим с пластилин – това е арттерапия: развиваме фината моторика, изразяваме емоции и работим с въображението.
• Когато пеем заедно или слушаме музика по време на хранене, игра или почивка – това е музикотерапия: създаваме настроение, стимулираме паметта и ритъма.
• Когато играем с топка, разтягаме ръце и крака или танцуваме бавно – това е кинезитерапия: поддържаме движенията, баланса и силата на тялото.
• Когато се гушкаме, държим ръка или просто сме заедно в тишина – това е емоционална подкрепа: изграждаме доверие и сигурност.
• Когато готвим заедно, бъркаме тесто, мием зеленчуци или садим цветя и подправки в двора – това е трудотерапия: развиваме полезни умения, търпение, координация и усещане за постижение.
• Когато се срещаме и играем с куче или котка – това е канистерапия или фелинотерапия: създаваме радост, насърчаваме общуването, стимулираме сетивата и успокояваме тревожността.

  История от ежедневието:

  „Първото самостоятелно хранене“
  Ади, която дълго време имаше нужда някой да я храни, защото е с ДЦП и трудна координация на крайниците, нарушен дъвкателен рефлекс и липса на вербални способвности, една сутрин тихо посегна сама към лъжицата, загреба от храната и я приближи към устата си. Това не беше просто хващане на лъжица – беше момент на увереност, изграден в стотици малки опити.

  Нашата философия:

  Терапията е вплетена в живота – в сутрешните приготовления, в игрите, в храненето, в моментите на спокойствие и в малките радости.
  Всеки момент е възможност да подкрепим, да научим и да вдъхновим.

  Защото в резидентната грижа напредъкът не винаги се мери в сантиметри или минути, а в усмивки, нови умения и усещането „Аз мога“.